Рисуване с къна

от Стела Христова – Сачи.

Махенди (механди, мехнди и т.н.) е древно изкуство за декориране на тялото с естествени пигменти, предимно с къна. Зародило се е в източните култури, постепенно се пренася по целия свят. Всяка древна култура ( включително българската) има своя боди арт традиция. В Индия рисуването с къна се прилага предимно върху стъпалата и дланите. Кожата в тези области на човешкото тяло е най-наситена с кератин и съответно най-податлива на оцветяване. Ако се спазват всички „табиети“ (подготовка на пастата за нанасяне, предварително хидратиране на кожата, технология на съхнене, правилно поддържане на кожата след оцветяване и т.н.) рисунката може да се съхрани до 2 седмици.

Махенди е изкуство, което винаги е било и ще бъде на мода. Красиво, женствено, екзотично и най-вече полезно за здравето, носи радост на жените във всяка възраст. Прекрасна алтернатива на татусите, махенди дава възможност за безкрайно разнообразие и развихряне на въображението.  

Махенди е за всички, които не се страхуват да експериментират и са готови да превърнат тялото си в произведение на изкуството.  За мъжете препоръчвам африканския тип рисунки, които са с повече геометрични елементи. Както и всякакъв вид „трайбъл“ мотиви, по-окрупнени модели.

Махенди е изкуство, към което трябва да се отнасяме с уважение. В него има много духовен и метафизичен смисъл. Носи благо на душата, тялото и ума. Благоприятните символи носят положително въздействие и добра карма. Аз съм привърженик както на автентичните рисунки, така и на импровизациите. Всеки е свободен да направи сам избор какво да изпише или изрисува върху тялото си.

Махенди – изкуство и терапия за душата

И двете. Къна и маслата, с които се смесва, въздействат релаксиращо върху нервната система, освобождава от стреса, охлажда организма, действа лечебно при редица кожни заболявания, балансира хормоните, намалява болките при цикъла, лекува мигрена и какво ли още не. В мистичен план махенди увеличава привлекателността на жената, притегля любовта в живота ѝ, укрепва връзката ѝ с любимия. Не случайно ритуалът с къносването е част от сватбените ритуали в много култури. Ако жените знаеха каква неимоверна полза носи къната за тяхното здраве и вътрешен баланс, махенди  ще се превърне не просто в мода, а в необходимост. Източник: gobio.bg

Изработка на бижута

Историята на бижутата от древността до днес

Не е тайна, че бижутата винаги са били важна част от живота на човека. Но какво в действителност символизират те и коя e причината почти всеки от нас да притежава поне едно бижу? Това можем да разберем ако проследим историята на бижутата и така си отговорим на въпроси от рода на „Защо не можем без накити?“.

Първите бижута

Най-ранните сведения за наличието на бижута в човешкия бит датират още от праисторическите времена. Колиета от зъби и нокти на уловените животни са красяли нашите прадеди и са били отличителни знаци на безстрашните и сръчни ловци. С развитието на Египетската, Древногръцката, Етруската, Шумерската, Келтската и Римската култура се е считало, че именно украшенията символизират и свидетелстват за обществения статус и връзката с божественото (т.е. бижутата са били част от ритуали). По-късно идва ролята им на амулети, които да предпазват притежателя си от зли сили, уроки и други.

Бижутата през Средновековието

Носенето на златни бижута през Средновековието е послание за социалното положение на притежателя им. Смятали са се за символ на статус и са изпълнявали ролята на визитна картичка.

Интересна е била тенденцията да се даряват  златни бижута като израз на чувства от мъж към жена. Тогава се заражда и вечната традиция – пръстенът с диамант като символ на любов.

Бижутата в модерни времена

Чак в по-модерни времена накитите започват да играят ролята на аксесоар. Счита се, че стилът и индивидуалността на всяка жена не е завършен без бижу. Ежегодно попълваме колекцията си от разнообразни аксесоари и бижута, които да допълнят добрия ни външен вид. Не е тайна, че винаги ювелирните скъпоценности са пораждали у човека желание за притежание и така с течение на времето кутийката за бижута е препълнена.

Но има ли „достатъчно много” гривни, обеци, колиета и пръстени, които една жена трябва да има?

Отговорът е прост и ясен – НЕ! Те никога не са достатъчни и винаги можем да попаднем на поредното „идеално” бижу за този или онзи тоалет.

Би могло да се каже дори, че бижутата могат и да манипулират. Затова мъжете често прибягват към магичното въздействие на накитите, когато трябва да избират подарък на своята половинка.

Едно е сигурно – неоспорима е ролята на бижутата през вековете и е ясно, че те винаги ще бъдат актуални и на мода!

Символиката на индийските бижута.

В индийската култура бижутата не служат само за украшение. Във времена на финансова нестабилност, те са източник на сигурност и символ на статус. Индийските накити носят в себе си духовно и етническо значение. Те не само са част от ежедневния живот на хората, те присъстват в техните ритуали и празници. В техните митове и легенди.  Традиционните бижута често се свързват с Боговете и Богините в Индуизма и имат силата на защитни амулети.

Символиката на метала

Злато – Индусите вярват, че златото има пречистваща сила. Златните накити са символ на мощ, богатство, просперитет и женственост. Златните украшения се носят от кръста нагоре.

Сребро –Прието е сребърни бижута да се носят от кръста надолу. Вярва се, че среброто е символ на Луната и полумесеца. Защитава от магии и помага за борбата с негативните емоции и лошите сънища.

Мед –  Символ на фертилитет и пари. Бижутата от мед се асоциират с любовта, мира и добри отношения с близките.

Диаманти – В индийската традиция цветът на диаманта зависи от статуса на човек в обществото. Представители на кастата Брахман трябва да носят бели диаманти, кастата Кшатрии – червени диаманти, Ваийшии – жълти, а тези от най ниската каста- Шудри– черни.

Източник: https://www.eliteprecious.com, mediata.bg

Създаване на мандали

Мандала е свещен символ, който може да помогне на човек да постигне своите желания. Рисуването на мандала е медитация, чрез която докато рисува човек настройва съзнанието по положителен начин. Рисуването на мандала  е процес на  успокоение на мисълта и себепознание.

Мандала от Сансктир означава Манда – „същина“ + ла – „има“ или „съдържа“. В Будизма и Индуизма Мандала се превежда като „кръг-обиколка“ или „завършване“ от тибетския термин „дкил кхор“. Първоначално терминът се появява в Риг Веда, която е най-древното произведение (1500 – 1000 пр. Хр.) на индийската литература и се състои от десет книги (мандали).

В източната култура мандалата  е много свещена. За да се нарисува  мандала, трябва да се спазва определен ритуал. Когато източните монаси  рисуват мандали те виждат в изображението не просто рисунка, а реалността, която е обект на поклонение, който с цялата си красота и дълбочина символизира Вселената.

Свещената мандала е способна за установяване на хармония между човека и природата. Оригиналните мандали се рисуват от монаси с цветен пясък върху равна повърхност за два месеца. Монасите  се нуждаят от този процес само като средство за медитация.След като мандалата е готова, те просто го издухват пясъка  и започват нова.

Видео уроци